не си заслужиха
огледалните духове
гланцовите усмивки
.
тъмно е в очните коридори
матово
с пръсти
се усеща врата
отвреме на време
отваряне
затваряне
скръбта на пантите драсва по гръбнака
клечка кибрит в шепите
някаква постоянна дълбочина
в просторите на осуканата
черна
переспектива
на нишката-коридор
.
коридор
пълен с издраскани от ключове
по стените
надписи
.
"аз бях тук"
*
следи от релси
по дланите ми
следи от докосвания
изплъзвания
откъсвания
.
детското влакче
разбягано в сърцето ми
*
огледалото стана
на 27 години
може да го попиташ
накратко
колко дълбоко се е
забил погледът
*
някаква мека тъга
стапя с език
гръбнака
на риба копърка
извадена
от тенекиената
кутийка
на търкалящ се
глад
*
това
което
тя иска
да ви каже...
иска да ви го изкрещи
но се обръща
и си тръгва
загледана
в обувките си
Няма коментари:
Публикуване на коментар