mala vida

open in new window

слушам една песен постоянно
обичам до безкрайност
римата е случайна
по дяволите
тя е навсякъде
не пиша
прекалено уморена съм, за да чета
и все пак главата ми е един неподдържан читателски дневник
life journal?
не, благодаря. Предпочитам да остана нечетивна.
чувствам се по-художествена от всякога
без пари съм
но не съжалявам
за цигарите
за такситата
за сметката за телефон
за новите дрехи
за токчетата
за безсънието
извадих живота от главата си
и го подредих около себе си
"Руините еММ" са написани
happy end
not to be continued!
и продължавам да слушам същата песен
вече тичам по истинска пътека
между коли
хора
билбордове
под прозорци
покрай врати
тичам заедно със себе си
и не се опитвам да се избутам от правия път
подлогът не се пречка на сказуемите
и е пълно със наречия 8-о
съвсем умишлено скъсах джобовете си,
за да ръся след себе си прилагателни
и да не ми се налага да категоризирам
кой може, наистина, да каже какво е нормално
и най-вече какво не е
какво от това, че те не ме харесват, щом той ме обича
всеки си мисли, че е отделна планета
докато не се сблъска с друга също толкова отделна планета
и някой или ако римата е в настроение, и двамата
не се превърнат в спътници
избирам да се въртя около една планета,
която е прекалено заета да се върти около себе си
не ми е интересно да съм император
предпочитам да съм онзи, който върви до него
и му повтаря
"Помни, че си смъртен, Сладурчето ;]"