недочетеност

Никога няма да мога да прочета себе си докрай.
.
Измислям си своя психологическа теория. С ключово понятие – абсолютно изтласкване.
.
Мога да достигна степен на крайно отдаване.
.
Разказвам си една и съща приказка всяка вечер. Променям само края й. От щастлив на по-щастлив. На по-щастлив.
.
Вярвай ми.
.
Аз те стабилизирам.
.
Орбита в орбита. Две планети на мълчанието. Два погледа, несрещали досега себе си, се виждат в огледалото. Ти прескачаш в огледалния свят. Аз побягвам. И двамата се опитваме да се справим. И двамата ще успеем. Това не е състезание. Аз бягам в теб от себе си. Ти бягаш в себе си от мен. А може би от всичко. Бягството не е лоша алтернатива, а бърза алтернатива. Не нося на болка, благодаря. Избирам да се развивам в генерирането на здравословни стратегии за бягство.
.
Някой се е погрижил да ме напише като книга-игра. За да може някой друг да взима решенията вместо мен. Удобно, благодаря.
.
Имам книга вместо сърце. Лично я поставих там.
.
Развързвам мислите си. Къдрави са. Разпращам smsи – каня героите си на литературно четене. Или групова терапия за взаимопомощ на героите, загубили историите си.
.
Save
.
Периодично си saveвам новпостъпилата информация.
.
Мразя щори, обичам завеси, защото процепите са вертикални. Те ме съсредоточават. Всичко хоризонтално сякаш ме разрязва.
.
Защо няма препинателен знак за учудване. За усмивка. За сълза. За гняв.
:-о Знак за учудване = уааау
.
Докато чета, пиша между редовете. Измислени думи, синоними на думите, които мразя и никога не употребявам.
.
Когато ми е студено, горя черновите си. Бързо изгарят и не топлят особено.
.
В стаята си приемам само себе си. И теб. И понякога Човека от огледалото.