ultra-white victory

Изпушвам закуската си,
но няма къде да я изгася.
Снощи отново
сме препълнили пепелника
с грандиозни
планове за животите си,
които изпушваме преди да осъзнаем,
че единственото
грандиозно в тях
е неосъществимостта им.
Заваряваме дните си
и малко по малко запушваме с тях
здравия разум на зейналия пепелник.

Ти спиш
и сигурно сънуваш, че пушиш.
Аз сънувах,
че се лутам из белите си дробове,
а една цигара ме преследва
и тръска отгоре ми.

Преди,
когато бях нездраво слаб,
се чувствах като цигара –
от белите,
които сами не различават
понякога
от коя страна им е филтерът.

Знам, че изпушваш света през мен.
Искам само да ме пушиш
в сегашно продължително време.

Ти се събуждаш,
надиагаш се
и в просъница палиш цигара.
Най-красивата кисела усмивка
засмуква поредния си ден.
Занасям те до терасата.

Не спира да ме мъчи мисълта,
че тази планета
е просто пепелник,
в който двамата с теб
тръскаме цигарите си,
натъпкани с изсушени обстоятелства,
върху главите на хората –
да се радват
на фалшивото усещане,
че направляват животите си.

Правя ти чай / си кафе
и ти започваш
да четеш от Тефтерчето
какво трябва да свършим днес.