ТЕФТЕРЧЕТО (роман) _ _

Малоумна съм.
Забравила съм отворен прозорец. А на перваза Катерицата.
Прибирам се и намирам бележка от катерицата:
Изпуснах си жълъдчето!!!!!!!!!!!
И тя, милата, е малоумна като мен :(
Обзема ме страх :( самичка е някъде там по улиците, преследва си жълъдчето, а се скъсва да вали :(
И целият шибан ден спира да ме вълнува :(
Лягам си директно. В минутите преди заспиване няма с кого да споделя как от кухота и тъпотия изгубих 30 лв. Никакъв лош късмет този път, само кухота и тъпотия – бясна съм. Как чадърът ми се оказа, че пропуска дъжда на оооогромни капки, което досега не ми се беше случвало :ококор: Как пак си бях забравила запалката и без стосинка в джоба даже за кибрит зигзагоходех между хората да прося едно просто огънче и всички ме режеха, някои с презрителни погледи и репликата “не пуша”. И как пак се почувствах като бездомно мокро коте :( но всичко това някак просто загубва сдухващата си сила, защото Катерицата ми е навън :( а аз не мога нищо да направя. Болният ми мозък започва да генерира всевъзможни варианти на мъчителната й смърт. Накрая просто не издържам и се напушвам :(

На другия ден се събуждам кисела катоооо... каквото искаш, само да е кисело... и докато си оправям леглото, от одеялото изпада бележката от Катерицата. Всичко от вчера минава през рецепторите ми като тазманийски дявол и нахлува в мозъчето ми като бормашина с три бележки в ръка.
!!! да купя на Катерицата мобилен телефон.
!!! да си купя свестен чадър.
!!! да си окача запалката на шията, както бабите си носят ключовете.