“Зад огледалото има стена.
Можеш да минеш помежду им,
Можеш да минеш помежду им,
но няма да намериш врата.”
Ако имах поне един-единствен отговор, щях да го попитам защо е избрал да бъде отговор, а не въпрос.
Първа стъпка за сдобряване с Тефтерчето: излизаме на кафе.
Тефтерчето е напомнящо тефтерче. Това е и причината да не го обичам особено много. Уважавам го, безспорно, но не го обичам, въобще. Често се караме. Не сме си говорили със седмици.
В София тополите измират :(
(следва илюстрация)
“една статия трябва да се илюстрира. Много е тъпо, когато хубава статия не излезе, защото не може да се илюстрира.”.
тази статия точно ми е много тежко да я илюстрирам :( :(
миналата година по улиците на София имаше страшно малко пухчета от тополи. Страх ме е да си представя какво ще е тази година :(
Тефтерчето ми се муси. Разбирам го. То ми мисли само доброто. Не е виновно, че животът ми е дефектен.
Втора стъпка за сдобряване с Тефтерчето: фаза отваряне → разчупване на леда = отварям Тефтерчето.
Представям си колко полово-зрели тополи е имало преди 6-7 години в София, за да напиша цяла повест, посветена на майските им оргии :( :(
Въобще, струва ми се, че в София дърветата като цяло измират. Спомням си пролети, в които въздухът мирише на цъфнали дървета, а не на изгорели газове. Тази пролет миришеха само люляците :(
Трета стъпка за сдобряване с Тефтерчето: планиране на деня :( :(
Тягостно.
Най-важните неща в живота ми (отделно от най-важния човек) са литературата и Винсент. Не престава да ме гложди мисълта, че трябва да има и нещо трето. Защото обикновено нещата в живота ми вървят по три.
(следва замисляне)
С Тефтерчето не сме си говорили със седмици :( няколко блажени седмици на циклене.
Всъщност... ме е страх от Тефтерчето. От него винаги изскача по някой проблем. Аз се справям с проблемите като ги изтласквам, т.е. просто не отварям Тефтерчето. Със седмици.
Това кафе няма как да е приятно :( за толкова време трябва доста да съм затънала :( в проблеми.
Защо имам нужда от Тефтерчето. Защото съм малоумна и забравям за нещата, които трябва да свърша :(mad): или може би просто ги изтласквам, защото се страхувам от провал.
(следва замисляне)
Всъщност... и на Тефтерчето не му е лесно. Ужасна съм :(blush): винаги на него си го изкарвам. Дори съм го горила, но душата му трябва да е вечна!? Защото винаги се преражда...
Крайно неуспешна парадоксална интервенция от страна на Тефтерчето.
Тефтерчето настоява да започваме всеки ден заедно.
Аз само се ококорвам, за да не го обидя.
Тефтерчето настоява да му принеса в жертва минутите преди заспиване.
Note: важно! → да убия Тефтерчето!!!!!!!
Този роман още си няма сюжет.
Обявявам кастинг за сюжети.
Още изследвам потенциала на новото си жилище. Имам си вече музика, картини, библиотека и един матрак-изпълнител на желания. Чакам те.
Ако имах поне един-единствен отговор, щях да го попитам защо е избрал да бъде отговор, а не въпрос.
Първа стъпка за сдобряване с Тефтерчето: излизаме на кафе.
Тефтерчето е напомнящо тефтерче. Това е и причината да не го обичам особено много. Уважавам го, безспорно, но не го обичам, въобще. Често се караме. Не сме си говорили със седмици.
В София тополите измират :(
(следва илюстрация)
“една статия трябва да се илюстрира. Много е тъпо, когато хубава статия не излезе, защото не може да се илюстрира.”.
тази статия точно ми е много тежко да я илюстрирам :( :(
миналата година по улиците на София имаше страшно малко пухчета от тополи. Страх ме е да си представя какво ще е тази година :(
Тефтерчето ми се муси. Разбирам го. То ми мисли само доброто. Не е виновно, че животът ми е дефектен.
Втора стъпка за сдобряване с Тефтерчето: фаза отваряне → разчупване на леда = отварям Тефтерчето.
Представям си колко полово-зрели тополи е имало преди 6-7 години в София, за да напиша цяла повест, посветена на майските им оргии :( :(
Въобще, струва ми се, че в София дърветата като цяло измират. Спомням си пролети, в които въздухът мирише на цъфнали дървета, а не на изгорели газове. Тази пролет миришеха само люляците :(
Трета стъпка за сдобряване с Тефтерчето: планиране на деня :( :(
Тягостно.
Най-важните неща в живота ми (отделно от най-важния човек) са литературата и Винсент. Не престава да ме гложди мисълта, че трябва да има и нещо трето. Защото обикновено нещата в живота ми вървят по три.
(следва замисляне)
С Тефтерчето не сме си говорили със седмици :( няколко блажени седмици на циклене.
Всъщност... ме е страх от Тефтерчето. От него винаги изскача по някой проблем. Аз се справям с проблемите като ги изтласквам, т.е. просто не отварям Тефтерчето. Със седмици.
Това кафе няма как да е приятно :( за толкова време трябва доста да съм затънала :( в проблеми.
Защо имам нужда от Тефтерчето. Защото съм малоумна и забравям за нещата, които трябва да свърша :(mad): или може би просто ги изтласквам, защото се страхувам от провал.
(следва замисляне)
Всъщност... и на Тефтерчето не му е лесно. Ужасна съм :(blush): винаги на него си го изкарвам. Дори съм го горила, но душата му трябва да е вечна!? Защото винаги се преражда...
Крайно неуспешна парадоксална интервенция от страна на Тефтерчето.
Тефтерчето настоява да започваме всеки ден заедно.
Аз само се ококорвам, за да не го обидя.
Тефтерчето настоява да му принеса в жертва минутите преди заспиване.
Note: важно! → да убия Тефтерчето!!!!!!!
Този роман още си няма сюжет.
Обявявам кастинг за сюжети.
Още изследвам потенциала на новото си жилище. Имам си вече музика, картини, библиотека и един матрак-изпълнител на желания. Чакам те.
Няма коментари:
Публикуване на коментар