приложение ІІ

изпълнител на желания

Беше ми тъпо и безразлично, затова несъзнателно трябва да съм тръгнал по друг път.

В Германия съм от има-няма десет дни. Първите две денонощия трябва да съм спал, нямам спомени.

Първото битово откритие, което направих, беше, че мога да пътувам без пари до Дюселдорф за сметка на държавата. Второто – някакъв завързан път от Централна гара Дюселдорф до Рейн.

Живея в таванско помещение в Кьолн. Този град не означава нищо за мен. Просто една позната спомена, че си освобождава жилището и аз заминах. И Германия не значи нищо за мен. Просто чуждият език, който знам най-добре, е немският.

Отивах към Рейн, за да размисля. За пореден път. Не знаех дали щях да размисля, но бях сигурен, че съвсем успешно ще се разболея – ципът на якето ми пак се беше развалил, а шалът ми го нямаше от известно време. И все пак, трябваше преди да изляза да проверя в камерата на хладилника, там съм намирал такива невероятни неща...
Беше ми подчертано тъпо и безразлично, затова несъзнателно трябва да съм тръгнал по друг път. И така.

Знам, че Рейн минава и през Кьолн. Обяснението е същото като на това да има реален шанс шалът ми да е в хладилника.


реорганизатор на цялости

Естествено открих и катедралата в Кьолн. Тя е невъзможна за пропускане, дори и от мен. Половин ден прекарах да я разпарчетосвам с фотоапарата. После цяла вечер да си сглобявам тапети от нея. Вече имам съвсем прилична гледка :)


колекционер на изключения

Просто имах нужда да се стопля и затова влязох. Без въобще да знам къде влизам. Фоайето беше осветено и пълно с хора, приличаше на кино.
Тази вечер музеят по изключение работеше до 9 часа. Не попитах защо. Попадането на изключения ме опиянява, колекционирам ги.


регулиране на потребителския поток

За първи път я видях да регулира движението на хората по улицата с магазините в Кьолн. Стоеше върху платформа на едно Т-кръстовище, размахваше ръце с бързината на ленивец и писукаше със свирка, залепнала от студ на устните й. Имаше си и съвсем истинска униформа на пътен полицай, само че вкаменена, нали все пак е жива статуя. Хората я слушаха.
Стори ми се удивителна и я снимах за хербария си.


пещерата на сенките

На автомати гледах сцени от филми на режисьори, чиито имена не ми говореха нищо. Записах си ги, за да ги потърся в нета.
Смях се с глас пред витрината, пълна с всякакви малоумни играчки на герои от филми и всевъзможни рекламни предмети за бита.
Дискутирах с костюмите завръщащото се розово :ококор:
И се загубих няколко пъти.
Над входа на една зала примамливо светеше розов надпис “Магазин за сънища”.
Зелена стрелка сочеше към пусната завеса. Надникнах – тъмно, стаичка с друга завеса отсреща. Влязох и пуснах завесата след себе си. След две крачки в тъмното отдясно ме блъсна светкавица. Подскочих. Ококорих се. Опомних се и се огледах по-внимателно. На екран беше замръзнала уплашената ми сянка. ух, ясно :)
Разхождах се обезпокояван само от собствените си отражения в огледалата от всевъзможни ъгли.
Минах покрай нещо и се разнесе мелодия като от музикална кутия. Отдалечих се – спря. Върнах се – пак започна. И пак се върнах. И пак. И пак. Абсолютен цикъл.
Намерих шал! Настроих апарата и сянката ми изигра върху един екран етюда “Змия среща друга змия и я изяжда”.
Зад един ъгъл се сблъсках отново със себе си. Странно ми беше, защото този път образът ми не беше огледален. Не знам дали тази камера записваше, но аз се записах…
Е… приятелю… здравей :( не изглеждаш много добре така небръснат и раздърпан :( самотен си, казваш… :въздъх: … нали искаше да си свободен… “Свобода” и “самота” защо мислиш се римуват :(
Когато излязох във фоайето, вече нямаше никой. Чувствах се по-самотен от всякога. Отражението и сянката ми бяха останали вътре, зациклили пред въртящия се уред за примитивна анимация, показващ сцената “Мишка скача в басейн”.
(тази вечер не стигнах до Рейн. И не размислих.)


парцален човек

Този път беше в една градинка. Украсяваше снежен човек. Слагаше му по нещо всеки път, когато някой й пуснеше монета.
В Кьолн не вали сняг.
Хората се спираха да я погледат.
Седнах на отсрещната пейка и цял ден я снимах на видео.
Не посмях да я заговоря, за да не разваля филма, в който се вкарах.


взимане на решение

Единственият начин да остана е Германия беше да се запиша да уча нещо сериозно. И аз се записах. Икономика. Само така щях да получавам издръжка от вкъщи.
Защо останах в Германия. Защото тогава там, където попаднах, ми беше ново и интересно.


скрита камера

Пак цял ден останах с нея.
Пушеше невъзмутимо на картонения си балкон и замеряше хората с фасовете.
Уплаших се, че някой тъп немец може да й се ядоса. Слава богу, нищо лошо не се случи.
Филмът стана забавен :)


концетриране на самотността

Мисля, че този път чакаше мен на този прозорец, подпряла брадичка на дланта си и лакът на перваза.
Сигурно откачам :(


извънредна ситуация

Супермаркетите тук затварят в 8 часа. Бях се заплеснал на Рейн и закъснях. Хладилникът ми не беше празен, но от нещата вътре нищо не беше изначално предназначено за ядене. Бях изхарчил вече почти цялата си издръжка за месеца, а ме чакаха още задължителни сметки. Не можех да си позволя да вечерям навън. И имах само няколко цигари.
И тогава й се обадих за първи път. Не за да си прося вечеря. Исках само да поговорим, за да не мисля постоянно за стържещия си стомах.
Заговорихме се за нещата в Германия, с които не можем да свикнем, и сигурно по интонацията, с която споменах супермаркетите, тя се досети и предложи да дойде да вечеряме заедно. И за да компенсира неудобството, което ми създава като се натрапва у нас, щеше да донесе храната. Стана ми неудобно, но приех, за да не я обидя и защото имаше опасност да започна да гриза мебелите.
Оказа се, че живеем съвсем наблизо. Стори ми се много смела. Бяхме говорили няколко пъти на улицата, общо часове, наистина, но аз си оставах непознат, дори и сънародник. И тя все пак дойде.
Донесе хляб, сирене, зелена салата и супа. Не обичам особено много супа, но тя нямаше как да знае :) стана ми много мило и точно тази супа особено ми се услади. А само преди час вечерта предвещаваше една кошмарна нощ.


кататонен ступор

Минаващата през стени.
Удивително изпълнение. Въобще не мръдна. С часове замръзнала, промушила половината си тяло в плътно пасващите дупки в изкуствената стена от стиропор :ококор:


déjà vu

Нямах време да стигна до Рейн и започнах да размислям още по пътя. Гледах пред себе си, но не виждах. Затова се стреснах ужасно, когато усетих светкавицата върху себе си. Не бях забелязал плавното й появяване иззад едно дърво.
Когато се опомних и вдигнах фотоапарата, тя пак се показа и се снимахме един друг :)


театър на всекидневието

- Сега е моментът да те поканя да пием чай вътре L но това е жилището на една приятелка :( спя на дивана й :(
Седнах на стълбите пред входа. Тя се усмихна притеснено и седна до мен.
- А къде си правиш декорите тогава?
- В килера й. Плащам й наем за него. Но там е прекалено студено, за да се спи.
Извадих термоса и изсипах последните няколко глътки в чашата.
Прегърнах я.
Да пиеш последните глътки чай от една чаша с друг и единствената гледка да са прозорците на отсрещната жилищна сграда, украсени с нощни лампи и кукли... е един сам по себе си удивителен акт на интимност :) :)


подреждане на бъдещето

Уважих решението й да замине, за да учи театър вкъщи. Там животът й щеше да е много по-евтин, пък и двамата малко по малко започнахме да осъзнаваме, че Германия не е държавата, в която бихме се чувствали истински у дома си.
Възхитих се на зрялото й решение и пожелах да направя най-после нещо конструктивно за себе си. Реших все пак да завърша Икономика в Германия и тогава да се върна, за да оправдая инвестициите, вложени в мен досега. Намерих си работа като хамалин, за да не живея повече на минус и да се поддържам уморен, за да редуцирам безсънните нощи, в които да цикля. И се включих в една аматьорска група, за да поддържам тлеещата отдавна в мен радост от театъра.
Знаех, че времето, прекарано с мен, е най-щастливият период в живота й и че един ден пак ще живеем заедно.


осакатяване на сънища

Сега тя още спи. Клиширано е да го казвам, но наистина нямам търпение да я събудя. Обожавам дългия процес на събуждане. И при двамата става много трудно, но откакто сме заедно :) не е толкова мъчително.



~~~~

Чувствам се като наказана.
Алармата измисля провинението ми.
Как часовниците
поддържат прословутата си бодрост?...

Не усещам водата под душа –
сънната депривация ме е полирала.

Нямам ритуал по събуждането.
Сещам се само
за цигара до прозореца.
Не се изкушавам да погледна деня в очите
и да го попитам
ще ми трябва ли чадър.
Имам си незаменима гледка вътре в стаята.

Ти спиш гол.
А аз съм си легнала с дрехите...
Освежителен спомен –
беше ми студено.
Още не мога да свикна
с удоволствието да се будя до теб.

Пращам устата си
и дясната ръка до банята
да ми мият зъбите.
Аз оставам да те гледам как спиш.
Присъдата си е все същата:
“На работа.”.
Но още не си знам провинението...
Връщат се
като съдия-изпълнители,
за да изземат цялата ми ценна собственост от теб.
Наместват се
и започват да ме отлепват от тялото ти.
С последните си останали сантиметри
успявам да те целуна
и да ти кажа:
- Аз тръгвам, сладурчо...
А ти пропускаш думите ми до съзнанието си,
защото казваш нещо,
от което различавам само:
- ..., писето?...

Измъквам се на пръст с мъка.
А съвпадението в корена
на първата и последната
дума
в това вътреутробно убито изречение
ме тупва по главата,
за да ме довърши.
В асансьора инспектирам
сенките под очите си.
Там са повече от всякога
заради упорити остатъци от вчерашния грим.
Не усещам, че асансьорт е спрял да се движи,
и бродя из лицето си
още няколко минути,
докато не се спъвам в пуснатите си мигли.

Спомените от снощи
са невидими.
(но затова пък танцуват
и имат мирис –
на вино, бира, трева и бира.
в тази последователност)
Прибирам ги в чантата си,
за да мога да продължа да се движа.
Ще се завия с тях,
простряна като току що
унищожена от центрофугата
вечерна рокля
между двата офис-стола в работата.
Нищо обаче не топли
както тялото ти
и дори навикът
няма да може
да охлади сутрините ни.