към Читателски дневник на еММ

Още се мъча върху... новото нещо на Райна Маркова. Или по-точно в началото се мъчех, но вече ми омръзна да се мъча и сега просто се разхождам между редовете.
Вчера ме попитаха какво мисля. За авторката, за книгата. Казах горе-долу същото, което съм написала досега в Читателския дневник на еММ. Че и двете са очарователно нечетивни и противно претенциозни структури.
Остават ми още двадесетина страници и после започвам Кортасар.

Съставям художествената си автобиография и забелязвам, че от “Боен клуб” насам няма книга, която здраво да ме е хванала за гърлото и да ми е причинила онова относително предоргазмено напрежение. От “Чужденецът” и “Възгледите на един клоун” леко се позакашлях и толкова. Което :въздъх: е тъжно. Или съм загубила способността си да разграждам книгите на подхранващи смисли, или обстоятелствата вече не ме обичат и ме депривират художествено.
“*.log” би могла да ме закашля, ако не беше толкова такава, каквато е.

Професията ми е
литературен екскурзовод.
Работя вкъщи –
в Червения дворец
в центъра
на Зелената планета,
която не съществува,
противно на чуждите халюцинации.
Заповядайте
в Сгъваемия музей на книгата.
Безплатно е.
Няма много експонати.
Не са събирани
по пътя на желязната
универсална логика.
и ако следвате
отраженията ми във витрините,
ще се изгубите.
Но изкушаващата
с относителната си перверзност
художествена чекия
на промоция
с бонус
ПРЕДОРГАЗМЕНО ЗАДУШАВАНЕ
е гарантирана.
Лично аз ще стегна шалчето
и никой няма да види,
освен персонажите.
Посетители се допускат
само по един.
Оставете лицето си вкъщи.
Предлагаме безплатно
и изрисуване на най-адекватно
изражение за случая.
Линиите са за еднократна употреба,
а подхранващата маска
от емоции на глухарче –
с дълготраен ефект.
Ще ме прочетете
в бележките под линия
на Червения дворец
в изместения център
на Зелената планета,
която не съществува,
на края на стълбището.
Изкачвайте се между редовете
през дума.
И внимавайте
да не се спъвате в предлозите.
Работно време:
от първа до четвърта корица,
без почивно
променено състояние на съзнанието.
Заповядайте*

________________________________
* по “Частен театър” на Човекът в стаята, без претенции да достигна нивото му.