Обичайно състояние

Сякаш се опитвам
да си спомня
сън.
Идеи и мисли
се блъскат,
преплитат се,
разтягат се,
стичат се,
късат се,
лепнат
и не мога
да отделя
нито една
от другата,
за да я запиша,
а не мога да спра
и ръката си,
която рови
с химикалката
в кашата
от сънна материя,
която е невъзможна
за опериране
със.