Литературен конкурс: резултати

Човекът в стаята: [Търсене на връзка]
Сваляне...
Статус на връзката:
временно прекъсната
поради претоварена мрежа.
Нищо не виждам
освен тази клетка,
в която се движат
някакви форми.
Не мога
да се свържа
с теб.
Чакам
прозорецът
да се отвори.
Цялата система
е блокирана.
Къде си?
Разпадам се
на границата
между два живота.

Търсене на нова връзка...
Търся те,
но сигурно отново
спиш.
Опитвам се да стигна
до твоя прозорец,
но клоните се чупят
и тялото ми
все ме дърпа
към влажната дупка.
Толкова много
прозорци
и всичките светят.
Боли ме главата.
Затвярям
всички прозорци
и изключвам очите си.
Мисъл
след мисъл
той пак се усмихва
и пукнатината на челото
се отваря.

Засечен сигнал.
В процес на свързване...
Желаете ли да продължите?
ДА
Отварям прозореца
и се докосвам
до прозрачното лице.
Тишина.
Защо мълчиш така?
Как?
Странно.
Защото няма
какво да ти кажа.
Не е нужно да говориш.
Тръгвам.
Това е достатъчно.
По-скоро е излишно.
Къде отиваш?
Така или иначе
е все едно.
Винаги си мислиш,
че знаеш
какво мисля.
Няма значение...
Мисълта
се разпада
между думите.
Затварям
прозореца,
защото се страхувам,
че някой ще влезе.
Прониквам
с пръст дълбоко
в цепнатината на челото,
за да изтрия
всичко.

Другата страна
прекъсна връзката.
Сигурен ли сте,
че искате да продължите.
ДА
Търсене на нова връзка...
Клавишите ми натежават.
Сънувам
геометричните си
очертания.
Всяка черта
във многоъгълника
ме отделя
от теб.
Мисълта
ми
се
насича.

Засечен слаб сигнал.
Системата не може
да разчете всички данни.
Сигурен ли сте,
че искате да продължите.
ДА
Да продължи ли
процесът на сваляне?
ДА
Сънувам,
че тегля въже,
защото трябва да съм силен,
но съпротивлението
отдавна е изчезнало.
Боря се
срещу нещо
увиснало
и отделям
всичко твърдо
от себе си.
Попадам
в мрежа от кабели.
Страхувам се
да скъсам
нещо важно
и загубвам
много мисли
по трасето.
Все пак
това е просто сън
и мога да избягам.
Прерязвам
пъпната връв,
която излиза
между краката ти.
Токов удар.
Тъмно е.
Не мога да проникна
в теб.
Парализиран съм.
Грешка при свалянето.
Внимание!
Някои от данните
са непълни
или повредени
и могат да увредят
системата!
Да продължи ли
процесът на сваляне?
ОТКАЗ
Търсене на нова връзка...

_______

еММ: [Недосънуваност]
Всяка сутрин
проверявам лицето си –
дали е същото.
Проверявам очите си –
дали не са обърнати навътре.

Търся си заешка дупка,
в края на която
по възможност
да има светещ надпис
“Разпродажба на сънища”,
които да показват
колко ми е фалшива
ценностната система.
- Продавате ли сънища? –
попитах вчера в аптеката.
Да казвам ли как ме изгледаха…

Без да наблюдава
няма как
едната част от мен
да знае като вълна
или като частица
се проявява другата.
Аз обаче обичам котки.
И няма да отворя кутията.
Така ми остава
поне другата вероятност,
че може пък и да е жива
някъде там в тъмното.

Отвръщам се
от образа си в огледалото,
но продължавам
да усещам погледа му,
запушил дупката на предсъзнанието.
Изтласквам себе си
до минус-безкрайност.
Гушвам кутията с котката
и скачам в заешката дупка.
А магарето на Шрек ми маха
и шепне през сълзи:
- Стай далеч от светлината…
_______

Госпожата: []
Пак съм тук,

в леглото ти –

между стените

на собственото си

/само/съжаление.

Дори почти не се забелязвам.

.

Присъствието ми

се превърна

в купчина фасове,

а думите в нямо ехо,

изхвърлено

заедно с пепелника

от изпушеното ми

говорене.

.

Отстрани виждам

единствено

гуменките си,

изтъркани от тичане

след собственото ми его,

а по калта

различавам само

неспособността си

да доказвам

сляпото си можене.

.

Можеш да ме пипнеш –

няма да боли.

.

Остротата на чувствата

се притъпи

от мекотата

на същите тези гуменки,

които с такава

машиналност обувах,

че не забелязах

как стените в стаята ти

просмукаха

и последната ми нужда,

да се чувствам

събли/оби/чана.

.

Поглеждам отново,

но този път надолу,

пак между стените.

Заглеждам се

в червеното ти кошче

за боклук.

То е там,

на мястото си,

празно,

и ме гледа,

и аз съм там –

между стените,

изпразнена

от съдържание.
_______

Кака: []

спи спи малко огънче

спи в шепите ми
спи
и недей да будиш никого
недей да будиш
нека сутринта ме намерят
премръзнал но със топли длани
спи
_______

watermark: []

Забележка: Моля watermark да бъде така добър да прикачи текста, с който участва, защото когато еММ посети блога му, той беше вече празен, отново.