,by cut:eater (по принцип може и по-добре...)
.
Аз съм илитерат. Не разбирам от стихотворения, не разбирам от романи. Проста душа съм аз. Нищо специално, нищо удивително. Имам си всичко.
За мен, да пишеш означава да си в неравновесие, да си не-нормален, не както трябва. Защо ти е иначе да пишеш? Да разказваш истории, да пребъркваш съдраните си душевни джобове и да ги изтръскваш от насъбралите се прашинки, мазни петна, отчупени части от механизми, претенции? Значи нещо ти липсва и на теб ти е гадно от това. Драскаш там някакви стихове или подобни простотии.
Крап бил безкрайно начумерен онази сутрин, защото Шади не го била събудила, когато тя станала. И той се успал. И нямал огладена риза, и кафето било свършило. А когато излязъл, тичайки, неогладен и небръснат, бързащ за вече почти започналия в офиса конферентен разговор с колегите от Будапеща, едно такси минало със страшна скорост през огромна локва, обточила се край частта на тротоара, където той вървял, и го измокрила целия. Точно тогава Роналд МакДоналд дошъл при него, сложил съчувствено ръка на рамото му, усмихнал му се със зъби във формата на златни арки и проронил с кисела усмивка: I’m lovin’ it.
Лайно. Виждате ли, какво ви казах. Аз съм илитерат. Нищо не ми липсва.
Най-хубаво е човек да си има мечти и да си ги следва. И да не се увлича прекалено много по абстракции. Да премерва ударите по пианото в официалната зала на съзнанието си и да не се престарава с украсяване и импровизиране върху и така приятно мелодични произведения.
Разбира се, това не означава да не задава въпроси! Като, Има ли Вог днес в репа отсреща?, Какъв е смисълът на моето съществено отклонение от работния план?, Какво е добро и какво лошо за засищане на следобедния глад?
Може би там някъде има един ангел, който са ти прикрепили и се грижи да правиш някакви неща и да не правиш други. Или пък само си отбелязва, за да може после да ти представи сметката. Аз съм само посредник, разправяй се с мениджъра като си недоволен...
Все тая. Аз съм илитерат. Нищо специално. Само достатъчно любов и някакви други неща. Имам си всичко.
За мен, да пишеш означава да си в неравновесие, да си не-нормален, не както трябва. Защо ти е иначе да пишеш? Да разказваш истории, да пребъркваш съдраните си душевни джобове и да ги изтръскваш от насъбралите се прашинки, мазни петна, отчупени части от механизми, претенции? Значи нещо ти липсва и на теб ти е гадно от това. Драскаш там някакви стихове или подобни простотии.
Крап бил безкрайно начумерен онази сутрин, защото Шади не го била събудила, когато тя станала. И той се успал. И нямал огладена риза, и кафето било свършило. А когато излязъл, тичайки, неогладен и небръснат, бързащ за вече почти започналия в офиса конферентен разговор с колегите от Будапеща, едно такси минало със страшна скорост през огромна локва, обточила се край частта на тротоара, където той вървял, и го измокрила целия. Точно тогава Роналд МакДоналд дошъл при него, сложил съчувствено ръка на рамото му, усмихнал му се със зъби във формата на златни арки и проронил с кисела усмивка: I’m lovin’ it.
Лайно. Виждате ли, какво ви казах. Аз съм илитерат. Нищо не ми липсва.
Най-хубаво е човек да си има мечти и да си ги следва. И да не се увлича прекалено много по абстракции. Да премерва ударите по пианото в официалната зала на съзнанието си и да не се престарава с украсяване и импровизиране върху и така приятно мелодични произведения.
Разбира се, това не означава да не задава въпроси! Като, Има ли Вог днес в репа отсреща?, Какъв е смисълът на моето съществено отклонение от работния план?, Какво е добро и какво лошо за засищане на следобедния глад?
Може би там някъде има един ангел, който са ти прикрепили и се грижи да правиш някакви неща и да не правиш други. Или пък само си отбелязва, за да може после да ти представи сметката. Аз съм само посредник, разправяй се с мениджъра като си недоволен...
Все тая. Аз съм илитерат. Нищо специално. Само достатъчно любов и някакви други неща. Имам си всичко.
2 коментара:
i fink its good
gud, but ayf se:n betyr
Публикуване на коментар