Мисълта,
че не ти си ме прегърнал,
а някаква тъпа завивка,
се втченява
и изтича
през ъгълчето на окото ми.
И ми става противна
цялата тая близост.
Прегръщат ме всъщност
все отишли си хора...
Прегръщат ме
и издишат в ушите ми спомени.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар